Климатичният отпечатък на здравеопазването се равнява на 4,4 % от световните нетни емисии. Aniruddha Banerjee от Lindström е обезпокоена от настоящото развитие и споделя идеите си за това, как да се промени посоката към по-добро.

Ефективно управление на текстила за намаляване на екологичния отпечатък на здравеопазването

Човечеството живее отвъд възможностите на планетата Земя. Използването на ограничените ресурси продължава да се увеличава, а емисиите на парниковите газове (ПГ) продължават да се разпръскват във въздуха. Температурата на земята продължава да се повишава и става ясно, че времето за промяна изтича. И все пак, имайки предвид бързите глобални промени, които настъпиха след като през март 2020 година се появи пандемия от COVID-19, светът най-накрая започна да се събужда. COVID-19 наруши обичайното функциониране на бизнеса. Климатичният срив, недостигът на ресурси и екологичният срив дойдоха на преден план, благодарение на шока от кризата, който разкри крехкостта на сегашната ни линейна система. Призивите за „да се възстановим дори по-добре“ са силни благодарение на екологичните движения и по този начин се поправят последиците от пандемията и климатичния срив бавно се преодолява.

Здравеопазване, можем да се справим по-добре

Въпреки че въздействието на замърсяването и промените в околната среда върху здравето са добре известни, влиянието на здравеопазването е обект на по-малко внимание. Оценката на здравеопазването традиционно се фокусира върху преките здравни резултати и финансовите разходи. Въпреки това екологичният отпечатък на предоставените здравни грижи, който включва голямо разнообразие от замърсители на въздуха, водата и почвата, също има непреднамерено и отрицателно въздействие върху здравето.

Здравеопазването е голям икономически сектор и работодател в много страни. Средните разходи за здравеопазване в страните членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие са около 9% от брутния вътрешен продукт (БВП).

Налице е неотложна необходимост от разбиране на въздействието на екологичния отпечатък на здравеопазването върху здравето, тъй като с увеличаването на инвестициите в здравеопазването по света съществува значителен потенциал за увеличаване на вредите за здравето в резултат на замърсяването и промените в околната среда. Хората, които са засегнати от екологичния отпечатък на здравеопазването, често живеят далеч от тези, които се възползват от предоставеното такова. Ето защо лекарите и другите ръководители на здравния сектор носят практическа и етична отговорност за измерване, наблюдение и справяне с екологичния отпечатък на здравеопазването.

Глобалният отпечатък на здравеопазването върху климата

  • Секторът на здравеопазването, чиято мисия е опазването и укрепването на здравето, има значителен принос към климатичната криза – най-голямата заплаха за здравето през 21-ви век – и следователно трябва да играе важна роля за нейното разрешаване.
  • Климатичният отпечатък на здравеопазването се равнява на 4,4% от глобалните нетни емисии (еквивалент на два гигатона въглероден диоксид).
  • Глобалният климатичен отпечатък на здравеопазването се равнява на годишните емисии на парникови газове на 514 електроцентрали, работещи с въглища.
  • Ако секторът на здравеопазването беше държава, той щеше да е петият по големина замърсител на планетата.

Най-големи замърсители в здравеопазването

  • Трите най-големи замърсителя – САЩ, Китай и страните от Европейския съюз, заедно формират повече от половината от общия световен отпечатък върху климата в областта на здравеопазването (56%). Десетте най-големи замърсители в здравеопазването съставляват 75% от световния климатичен отпечатък в здравеопазването.
  • Съединените щати, който е на първо място по емисии в света както в абсолютни стойности, така и на глава от населението, произвежда 57 пъти повече емисии на човек, отколкото Индия.
  • Въпреки че Индия е на седмо място по абсолютен отпечатък върху климата в сектора на здравеопазването, тя има най-ниските емисии на глава от населението, свързани със здравеопазването, от всички 43 държави, разгледани подробно в настоящото проучване.
  • Здравният сектор на Китай произвежда шест пъти повече парникови газове на човек, отколкото този на Индия. Допълнително, китайската здравна система също така отделя една седма от парниковите газове на глава от населението в сравнение с тази на Съединените щати, една трета от тази на Южна Корея и малко по-малко от половината на глава от населението в Европейския съюз.

Източници на въздействието на здравеопазването върху климата

Макар и със значително различен мащаб, здравният сектор на всяка страна отделя пряко и непряко парникови газове при предоставянето на грижи и закупуването на продукти, услуги и технологии от въглеродно интензивна верига за доставки. Здравеопазването допринася за емисиите на парникови газове чрез потреблението на енергия, транспорта и производството, използването и изхвърлянето на продукти.

  • Емисиите, произтичащи пряко от здравните заведения и притежаваните от тях превозни средства, съставляват 17% от световния отпечатък на сектора.
  • Косвените емисии от закупените енергийни източници, като електричество, пара, охлаждане и отопление, съставляват още 12%.
  • Лъвският дял от емисиите – 71%, се получава предимно от веригата за доставки в здравеопазването чрез производството, транспортирането и изхвърлянето на стоки и услуги, като например фармацевтични продукти и други химикали, храни и селскостопански продукти, медицински изделия, болнично оборудване и инструменти.
  • Три четвърти от всички емисии в здравеопазването, включително от веригата за доставки, се генерират в страната. Това означава, че приблизително една четвърт от всички емисии в здравеопазването се генерират извън страната, в която в крайна сметка се консумира здравният продукт.
  • Потреблението на изкопаеми горива е в основата на емисиите в здравеопазването. Енергията – предимно изгарянето на изкопаеми горива – съставлява повече от половината от климатичния отпечатък на здравеопазването, измерен в трите обхвата.

Констатацията, че 71% от климатичния отпечатък на здравеопазването се дължи на веригата за доставки на здравни услуги, е значителна. Въпреки че са необходими допълнителни проучвания, много вероятно е по-голямата част от тези емисии да произлизат от производството, опаковането, транспортирането и изхвърлянето на стоките и услугите, които здравеопазването закупува. Те включват фармацевтични продукти и други химикали, медицински изделия, болнично оборудване, инструменти, текстил и др.

Климатичните промени са здравословен проблем

Климатичните промени вредят на човешкото здраве днес, а в бъдеще ще имат още по-голямо въздействие. Преките последици от изменението на климата, като например разпространението на векторно-преносими болести, повишена температура, суша, силни бури, наводнения и масова миграция на климатични бежанци, имат последици върху здравето. Те ще засегнат непропорционално най-уязвимите и маргинализирани групи от населението и ще стават все по-интензивни с течение на времето.

Всички държави ще изпитат нарастващи и значителни негативни въздействия върху здравето от климатичните промени. Страните с ниски и средни доходи ще усетят най-силните последици, тъй като те са най-уязвими към климатичните промени и най-малко способни да се адаптират предвид слабата здравна система и не добрата инфраструктура. До 2030 година изменението на климата може да върне над 100 млн. души в крайна бедност, като голяма част от това ще се дължи именно на негативното въздействие върху здравето.

Здравният сектор трябва да поеме отговорност за своя отпечатък върху климата

Здравеопазването трябва да реагира на нарастващата извънредна ситуация, свързана с климата, не само като лекува болните, ранените или умиращите от климатичната криза и нейните причини, но и като практикува първична превенция и радикално намалява собствените си емисии.

Действията свързани в климата в областта на здравеопазването, които са в съответствие с амбициите на Парижкото споразумение, ще изискват от лечебните заведения, системите и министерствата в здравния сектор да работят с производителите и доставчиците на здравни стоки и услуги за постигане на нулеви нетни емисии до 2050 година или по-рано.

Секторът трябва да предприеме тези усилия, като същевременно изпълнява глобални здравни цели, като например универсално здравно покритие, и работи за постигане на Целите за устойчиво развитие. Няколко здравни системи в много държави вече са водещи в процеса на декарбонизация и служат като модел за сектора.

Партньорството на Lindström има вградена устойчивост, като по този начин намалява Вашия въглероден отпечатък.

Повече информация за услугите ни с работно облекло под наем и изтривалки под наем можете да получите на тел. +359 2 841 1110 или на имейл infobg@lindstromgroup.com

Свързани статии